: Насоченост : Понятия : Изисквания : Нормативни актове :

 

Насоченост

Законът за здравословни и безопасни условия на труд е насочен към осигуряване на здравословна и безопасна работна среда за съхраняване на здравето на работещите.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд е задължителен за всички предприятия и организации, които развиват дейност, независимо от сферaта, в която я извършват, независимо от числеността на персонала и формата на собственост. Презумпцията на закона е значимостта и първостепенната важност на здравето и безопасността на работещите, пред останалите фактори, които въздействат на работния процес.

Задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чрез спазване на закона и поднормативните актове не е самоцел, то е предпоставка за успешно реализиране на икономическите приоритети на предприятията, при запазване на живота и здравето на работещите за създаване на благоприятна работна среда и постигане на дългосрочен положителен икономически ефект.

 

Понятия

Понятието “здравословни и безопасни условия на труд” влиза в употреба в България през 1997 година с приемането на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Цитираният закон е основният нормативен акт, който регламентира задълженията на работодателите в тази област.

В закона са изчерпателно изброени изискванията, относно вътрешнофирмената организация, ангажиментите на работодателя към служителите и основните изисквания към документалното оформяне на тази организация. Голяма част от изискванията заложени в закона са подробно регламентирани в други поднормативни актове – наредби, правилници, министерски постановления и др. Така например регламентираното в закона задължение за изграждане и учредяване на комитет или група по условия на труд е подробно развито в Наредба № 4 от 03 ноември 1998 г. за обучение на представителите в комитетите и групите по условия на труд; задължителното извършване на оценка на риска – в Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и пр.

За пръв път дейностите по “трудова медицина” са регламентирани в първия приет нормативен акт, относно службите по трудова медицина, а именно Наредба № 14 от 07 август 1998 г. за службите по трудова медицина (Обн. ДВ. бр. 95 от 14 август 1998 г). В началото на 2008 година посочената наредба е отменена с влизането в сила на Наредба № 3 от 25 януари 2008 година за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина (Обн. ДВ. бр. 14 от 12 февруари 2008 г), приета на основание чл. 25б, ал. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно новия нормативен акт всички служби по трудова медицина следва да са регистрирани или пререгистрирани по реда оказан в него от Министерство на здравеопазването.

Под “трудова медицина” законодателят визира звено, с възможност за фирмено, междуфирмено или външно изграждане, което в по-голямата си част консултира работодателите, относно задълженията и отговорностите им по цитирания закон, а така също и оказва активно съдействие при предприемане на мерки, относно изграждането и поддържането на безопасна и здравословна среда на работа, съхраняване здравето на служителите, увеличаване на работоспособността, намаляване на трудовия травматизъм и пр. Независимо от начина, по който е изградена службата по трудова медицина (като част от предприятието, звено към няколко работодатели или самостоятелно звено, обслужващо външни клиенти) нейният състав, дейност и правото да упражнява дейността си, се регистрират в Министерство на здравеопазването, след преминаване на процедура, относно качеството на работа и доказване на квалификацията на нейния състав.

Според нормативните формулировки, значенията на терминологията са:

"Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

"Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

"Предприятие" е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

"Трудова медицина" означава дейност от обсега на различни специалности, имаща за цел:

• опазване и укрепване здравето на работещите лица чрез предотвратяване и ранно откриване на професионалните увреждания на здравето и чрез ограничаване и отстраняване на вреднодействащи фактори и условия при работа
  
  
• развитие и стимулиране на здравословен и безопасен труд, работна среда и организация на труда
  
  
• повишаване на физическото, психичното и социалното благосъстояние на работещите лица и опазване на тяхната работоспособност за подпомагане на професионалното и социалното им развитие при работа
  
  
• създаване на възможност за работещите лица да водят социален и икономически продуктивен живот и да допринасят положително за устойчивото развитие на нацията

 

Изисквания

Изискванията на нормативните актове в сферата на здравословните и безопасни условия на труд предполагат съвместна работа между работодателите и службите по трудова медицина, основно в няколко направления:

• Измервания и контрол.
  
  Едно от основните задължения на работодателя е осигуряването на технически обезопасена работна среда. Изграждането на такава среда е процес на предприемане на мерки относно осигуряването и поддържането на годно и обезопасено работно оборудване, запознаване на служителите с безопасните методи на работа с него, контрол върху параметрите на работната среда и начините, по които това оборудване влияе на параметрите на работната среда (микроклимат, осветеност, шум, прах, отделяне на вредни вещества, електромагнитни полета и др), електрообезопасеност на оборудването. Етапите по изграждането и създаването на здравословна и безопасна работна среда, предполагат участието на работодателите и на представители на служба по трудова медицина, като всяка от страните дава своето становище, относно оптималните варианти за постигане на желания и законосъобразен ефект.
  
  Една от междинните стъпки при изграждането на здравословни и безопасни условия на труд е установяване на съответствието (чрез измерване, констатиране и контрол) на факторите на работната среда и електрообезопасеността на оборудването, спрямо изискванията на действащите в страната нормативни актове. Законовата рамка дава възможност на работодателите сами да извършат тези измервания и контрол, в рамките на предприятията, които управляват, в случай че разполагат със съответната калибрирана апаратура и квалифициран персонал. Във всички останали случаи измерванията и контролът на физичните и химичните фактори на средата, както и контролът на електрическите съоръжения се извършва от независим, акредитиран Орган за контрол, който дава своето становище, относно съответствието на параметрите със законоустановените стойности.
  
  
• Оценка на риска.
  
  Завършващият етап в дейностите, касаещи работното оборудване и работещите по отношение на техническата обезпеченост и безопасната експлоатация е извършването на оценка на риска.
  
  Оценяването на рисковите фактори може да се извърши самостоятелно от работодателя или да се възложи на външен изпълнител, при спазване на изискванията на нормативните актове в областта. И в двата случая службите по трудова медицина имат ангажимент да консултират и да оказват експертна помощ, в процеса на извършването и.
  
  Оценката на риска се извършва по работни места, като под работно място се разбира вид дейност или вид длъжност. Работното място не се олицетворява с конкретен служител. Работното място е съвкупност от фактори на работната среда и работния процес, които формират специфични условия за работа на служителите.
  
  Оценката на риска представлява описание, систематизиране и анализ на всички рискови фактори, по различните работни места, с цел запознаване на работещите с тяхното възникване и въздействие в процеса на тяхната работа, за всеки един вид дейност, която те извършват и премахването им, а при невъзможност от премахване – намаляване на вредното им въздействие.
  
  Според нормативния регламент оценяването на риска се извършва посредством три показателя – вероятност от настъпване на определено рисково събитие, честотата на неговото въздействие и тежестта на вредата, която би причинил настъпването на определения рисков фактор.
  
  Най-разпространената и използвана методика в страната е числова (белгийска) методика за извършване на оценка на риска. Според тази методика всеки един от изброените компоненти на риска се оценява чрез числова величина, по предварително определена скала. Самият риск също е число, което отново чрез степенуване предопределя необходимите мерки за защита. Извършването на оценка на риска по числова методика е бърз процес, но оставя съмнение относно качеството, точността и адекватната приложимост в местни условия. Така например, ако е необходимо е да оценим тежестта на последствията от падане от височина, чрез числово изражение, би било трудно обективно да преценим дали последствието ще е навяхване, фрактура или тежко увреждане с трайна неработоспособност. Подобно е положението и с другия компонент на риска – вероятността от настъпване на събитието. Определянето на вероятността от настъпване на разглежданото падане от височина по-скоро е субективно предположение и хипотеза, отколкото резултат на обективен анализ. Посочената методика, макар и широко разпространена в страната, не е приложима в български условия и поради липсата на достатъчна статистическа информация и дългогодишни наблюдения в областта на трудовия травматизъм и заболеваемост.
  
  Необходимо е оценяването на риска да се извършва чрез индивидуален подход, при спазване на изискванията на нормативните актове, ясно разграничаване и оценка на рисковите фактори и последствията от тях, текстов формат и класическа оценка на резултатите.
  
  Финалният етап в оценяването на риска е обобщаване на рисковите фактори в програма за предприемане на мерки за отстраняване и намаляване на риска, в която се структурират по важност мерките, които трябва да бъдат предприети за максимално ограничаване на вреднодействащите фактори върху работещите.
  
  Както става ясно оценката на риска не е статичен документ, който приключва след първоначалното и извършване. Разбира се, не е необходимо непрекъснато взиране и ежегодното и преразглеждане, но във всички случаи, когато има промени в оборудването, разположението му, работните процеси и организацията на работа, следва оценката на риска да бъде преразглеждана и актуализирана, за да отговаря и да съответства на нововъзникналите обстоятелства.
  
  Задължението за извършване на оценка на риска цели чрез сътрудничество между службата по трудова медицина и работодателя, да се създаде, изгради и поддържа безопасна работна среда, здравословни условия на труд и благоприятна атмосфера за развитие на дейността.
  
  
• Медицинско обслужване.
  
  Съгласно действащото в страната законодателство работодателите имат ангажимент и грижа освен за безопасността на своите служители (разгледаните по-горе технически мероприятия), така също и към здравословното им състояние, доколкото средата в която работят и работните процеси, които реализират оказват въздействие върху здравето им.
  
  Всеки един служител в зависимост от работата, която извършва и рисковите фактори, при които я извършва, подлежи на определена медицинска профилактика и грижа, която е законово регламентирана и осигуряването и е задължение на работодателя. Това задължение се реализира съвместно с помощта на службата по трудова медицина.
  
  Службите по трудова медицина имат ангажимент да изготвят, попълват и съхраняват здравни досиета на всеки един служител, да анализират здравното състояние на персонала, да определят контингента, който подлежи на медицинска профилактика за съответната година и да дават заключения относно годността на работещите, да изпълняват своите задължения.
  
  Работодателят има ангажимент да осигури първоначален и периодичен профилактичен медицински преглед на всеки един от своите служители, в зависимост от определянето им по период и видове от службата по трудова медицина. Широко разпространеното схващане, че всички служители подлежат на ежегодни медицински прегледи показва заинтересованост на работодателите към здравето на служителите им, но няма правна основа.
  
  Видовете прегледи зависят от вида дейност, която упражняват служителите, възрастта и вреднодействащите фактори на работното им място и са подробно регламентирани в Наредба № 3 от 28 февруари 1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.
  
  Медицинското обслужване цели чрез сътрудничество между службата по трудова медицина и работодателя, да се проследява здравословното състояние на работещите и да се съхранява здравето им, за постигане на продължителна работоспособност и удовлетвореност на персонала.
  
  
• Спомагателни дейности. Документи.
  
  В голяма степен повечето от действията, които се предприемат в малките и средните предприятия по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, се документират рядко, епизодично и несистематизирано.
  
  Чрез непрекъсната връзка между работодателя и службата по трудова медицина е възможно изграждането на стройна система, относно документалното оформяне на предприетите мероприятия и съобразяването им със законовата база.
  
  Едно от задълженията на службите по трудова медицина е консултиране на работодателите в широк спектър по въпросите на безопасността и здравето при работа и оформяне на мерките в необходимия документален вид. Примери за такива дейности са оформянето на правила (инструкции) за безопасна работа със съответното работно оборудване, разработване и прилагане на физиологичен режим на труд и почивка, разработване на списъци за полагащото се работно и униформено облекло, оформяне на документи по изграждане на група или комитет по условия на труд и други.
  
  Спомагателните дейности и документалното оформяне на цялостната дейност по здравословни и безопасни условия на труд цели, чрез сътрудничество между службата по трудова медицина и работодателя, вътрешнофирмените документи в тази област да се приведат в законосъобразен вид и форма, при спазване на оптимални правила на подредба и достъп, които дават възможност за информираност на заинтересованите страни.

• Обучения и консултации.
  
  Една от страните в съвместната работа на работодателите, служителите и службите по трудова медицина са обученията. Те могат да бъдат в най-различна форма и вид, в различни направления и с различно по обем съдържание.
  
  Целта на обученията и консултациите е повишаване на информираността на работодателите, актуализиране на знанията на служителите и поддържане на ползотворна двустранна връзка, относно правилата по безопасност, методите и начините за безопасна експлоатация на работното оборудване, правилата за първа долекарска помощ, взаимопомощ и самопомощ, промените в нормативната уредба, възникващи казуси в процеса на работа и други.

Направеното изложение цели да покаже, че трудовата медицина не се съизмерва единствено с организирането и провеждането на медицински прегледи и изследвания или проследяване на здравословното състояние на персонала.

Трудовата медицина, в съвместителство с работодателя и служителите, представлява широк спектър от мероприятия, които да осигурят безопасна работна среда, ергономична и приветлива работна атмосфера, проявена грижа към здравето на служителите, повишена работоспособност и намален риск при работа.

 

Нормативни актове

Публикуването на изчерпателен списък на всички действащи нормативи в областта на здравословните и безопасни условия на труд е почти непосилна задача, с неясно предназнчение, поради спецификите в различните видове дейност, непрекъснато настъпващите промени в нормативната база и големите обеми трудносмилаема информация.

Последващото изложение представлява част от основните нормативни актове, събиращи съществени изисквания към работодателите, служителите и другите участници в работните процеси.

• Конституция на Република България

• Кодекси
  
  Кодекс на труда
  
  Кодекс за задължителното обществено осигуряване
  
  Наказателен кодекс

• Закони
  
  Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  
  Закон за здравето
  
  Закон за инспектиране на труда

• Наредби
  
  Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
  
  Наредба № 3 от 28 февруари 1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците
  
  Наредба № 3 от 14 май 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
  
  Наредба № 3 от 27 юли 1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите със защита и профилактиката на професионалните рискове
  
  Наредба № 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
  
  Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации
  
  Наредба № 3 от 25 февруари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина
  
  Наредба № 4 от 03 ноември 1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията
  
  Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа
  
  Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
  
  Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда
  
  Наредба № 5 от 20 април 2006 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение
  
  Наредба № 6 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум
  
  Наредба № 6 от 24 юли 2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години
  
  Наредба № 7 от 16 юни 1993 г. за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени
  
  Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
  
  Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи
  
  Наредба № 8 от 22 юни 1987 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност
  
  Наредба № 8 от 28 декември 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства
  
  Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
  
  Наредба № 12 от 30 декември 2005 г.за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
  
  Наредба № 13 от 30 декември 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
  
  Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
  
  Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането
  
  Наредба № 16 от 31 май 1999 г. за физиологични норми и правила за ръчни работи с тежести
  
  Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите
  
  Наредба № РД-07/8 от 20 декември 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа
  
  Наредба за безплатно работно и униформено облекло
  
  Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време
  
  Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
  
  Наредба за трудоустрояване
  
  Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
  
  Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести

• Правилници
  
  Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
  
  Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V
  
  Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения

• Постановления
  
  Постановление № 87 от 12 март 1997 г. за създаване на органи по разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд
  
  Постановление № 322 от 27 декември 1994 г. за установяване на намалено работно време

• Заповеди
  
  Заповед № РД от 1994 г. за утвърждаване на правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа
  
  Заповед № РД-01/768 от 3 септември 2008 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2009 г.